История на Изкуството/ Шумер и Акад




Шумер и Акад


През праисторическия период от VII до края на V хил. пр.н.е. в Двуречието(предимно северната част) се развиват няколко отделни култури. Тяхното изкуство се свежда до цветна украса на керамиката с геометрични, с фигурални орнаменти (напр. стилизирани жени и скорпиони) и техни съчетания.
orant_telloh

Шумер.
 Първата историческа култура(документирана с писмени сведения и паметници) е шумерската. Предшества се от последната праисторическа култура, наречена Тел ал-Убаид, която отстъпва място на шумерската около средата на IV хил.пр.н.е., когато големите градове-държави Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума, възникват върху предишни селища.
Всеки град си имал свой управник – цар или жрец и свое божество. Няма данни за етническия състав и за характера на по-ранното население, нито се знае откъде са дощли шумерите, носители на значително по-висока култура от заварената.
 Запазени са и многобройни статуетки на крале-жреци и на божества. Ебихил е с малки размери и е оцветена. Това е изображение на възрастен гологлав брадат мъж със сини очи и изразителен нос, сключени вежди и предразполагащ израз на лицето. Подобен антропологичен тип имат и хората, изобразени в различни сцени. Най-важните за историята на изкуството подобни образи покриват Хоругвата от Ур, както и части от реконструираната арфа, украсена с глави на животни.
gudea_of_lagash1
Откритите многобройни цилиндрични, въртящи се печати ни дават представа за наблюдателността на шумерските художници, умеещи еднакво добре да изобразяват човека и животните. Разпространението на цилиндричните печати към края на третото хилядолетие е свързано със засилването на деспотична робовладелска монархия на гр. Ур. В глиптиката и скулптурата се създава единен художествен канон със стандартни композиции, сред които преобладава сюжет на поклонение на царя пред божеството.
Скулптура.Най-древната шумерска скуптура свидетелства, че изкуството не е служило само за възхвала на земните владетели, то е било и в служба на богопочитането.
Глинените статуетки, оставени в храмовете от дарители, трябвало вечно да се молят вместо тях и непрекъснато да участват в обреди. Това отговаряло на наивната представа, че изображението може да замени живия човек. По крайно простото си изпълнение тези статуетки са човешки фигури със скъсени пропорции. Бикът е свещенно животно и фигурира в емблемата на град Ур, докато по емблемите на другите градове се срещат други животни, очевидно смятяни за свещени: Урук – два елена, Умма – два козела, Лагаш – два лъва. Над тези животни стои един и същ образ на орел с лъвска глава. Контакта на белези и части от различни животни в един образ, създаването на странни въображаеми същества, става още в зората на историята на Месопотамия любима задача за художници, ваятели и гравьори.
Дребната скулптура от глина, камък и бронз в Южна Месопотамия ни преставя къси тромави фигури на сановници, царе и божества. От средата на третото хилядолетие се появяват релефи с образи в равномерни редици от застинали фигури. Телата са представени в амфас, а главите и краката са в профил. Много по-свободно са предадени фигури на хора и животни в неофициални сюжети.
Най-разпространени са сюжети на лов и битки, в който фигурите на хора и животни са предадени живо и декоративно, един от най-често повтарящите се сюжети е лов на лъвове.�
Особено очарование излъчва статуетката на овен, намерена в Суза, тя се отличава със същата обобщеност, както и рисунките от този район. Тук чувството за пластичност и ритъм са ясно изявени, а рогата са изтъкнати с вярно око като най-характерна черта у животното. Това виждане е породено от чистото отношение на човека към заобикалящия го свят.
Фигурите на Гудеа, владетел на Лагаш, обединил в единна държава старите шумерски земи с многобройните градове, изглежда, са създадени в едно и също столично ателие, откъдето са изпратени в различни части на страната. Всички те са от тъмен твърд камък – диорит, и си приличат. До нас са достигнали около десет от тях. Характерен е жестът на скръстените пред тялото ръце(лявата обхваща китката на дясната). Някои от фигурите на Гудеа са в цял ръст, на други той е седнал. На една от тях държи на коленете си свитък.
relief_ur-nanshe

Релефи. В тези най-ранни произведения се оформя определен графичен знак за всеки предмет. Действието се разгръща в отделни пояси на релефа , поясите се подреждат един върху друг като редове на текст. В тези релефи по-скоро се разказва, отколкото образно се изразява. Пластичното моделиране е слабо развито. Силуетът е безизразен, ритъмът – еднообразен. Умението на шумерския художник да обхване с един поглед група и да създаде събирателен образ е голяма крачка напред, но обобщението е лишило отделните фигури от действие и ги е вкарал в орнамент. В тези най-стари паметници може да се проследи формирането на своеобразен стил в релефа. Изображението е пряко свързано с словото, релефите приличат на образно писмо.
Архитектура.Архитектурният образ е обусловен не само от функциите, но и от климата и достъпните материали. Камъкът и дървото са били докарвани отдалеч. Затова камъкът се използвал рядко само за облицовка на долната част на терасите, частично в крепостните стени, за стълбища и подовите настилки в дворците. Колоните, които се срещат много рядко, са най-често дървени, облицовани с медни листове, и играят само декоративна роля.
За образец, за развитието на вече усъвършенствана храмова, гробична и жилищна архитектура,
може да служи Белият храм в Урук и т.нар. Дом на Авраам в Ур. Още в онази епоха се появява специфичната култова сграда, т.нар. зикурат. Това е терасовидна постройка с няколко свързани с рампи нива, която завършва във височина с храм на някое божество, разположен на най-малката по площ тераса. Един от най-старите зикурати в Ур е с храм на богинята на луната Нана, възстановен днес.
Писменост. Шумерската писменост възниква през 4-тото хил.пр.Хр. и е една от най-ранните известни форми на писменост. Първоначално писмеността е пиктографска (картинна), а впоследствие е опростена в клинописна. Писмото е наречено клинописно, защото знаците му представляват чертички, всяка от които с формата на клин. Клинописът се е разпространил по цялото Междуречие (Месопотамия) и е станал основната писменост на древните народи от Близкия изток.
Литература. За едно от най-известните произведения на шумерската литература се счита “Епос за Гилгамеш” – сборник от шумерски легенди, преведен и на акадски език.
Табличките с епоса били открити в библиотеката на цар Ашурбанапал. В него се разказва за легендарният цар на Урук Гилгамеш, за дивия човек Енкиду и за търсенето на тайната на безсмъртието. Една от главите в епоса е историята на мъдреца Ут-напищи, спасил човечеството от всемирния потоп, много напомняща за историята за Ноевия ковчег.
Много известен е и шумеро-акадския епос Енума Елиш. Едно от копията на епоса се е съхранявало в библиотеката на Ниневия и е открито от археолозите в началото на ХІХ в.
Съдържанието на Енума Елиш е записано с клинопис на седем плочки, наречени “Седемте плочи на Сътворението”. Това е разказ за сътворението, който изпреварва във времето легендите на повечето народи по света, включително и повечето текстове от глава Битие на Библията.
Много отдавна планетите от Слънчевата система се подредили по особен начин, а Земята била разтърсена от космическа катастрофа. Богът на небето Ану се приземил на Земята със своята флотилия. Те дошли от планета намираща се в слънчевата система отвъд Плутон, с цикъл на въртене около Слънцето близо 3600 земни години. Богът създал хората първоначално като работници в мините, за да събира ресурси за тяхната планета.
Постепенно човекът бил усъвършенстван, цивилизован, запознат със създадения строй на управление и оставен сам на съдбата си с обещанието, че в бъдеще те ще се върнат.
От Акатската култура е достатъчно да се посочи само едно наистина голямо произведение на културата им – стелата на владетеля Нарамсин. Изобразяваща неговите походи. В сравнително нисък релеф е представена условно, но много живописно сцена на битка. Повечето от сцените в долната част на композицията изобразяват победното сражение, докато в горната част на релефа е представена символичната сцена на триумфа на Нарамсин и благодарността му към боговете. Той е изваян прав с военни доспехи пред една конусовидна планина, над която се показват знаците на слънцето и на луната. Войните и фигурата на царя са моделирани много умело. Липсва скованата композиция на шумерските релефи от същото или по-късно време.
Стелата е била много характерна за изкуството на двуречието. Слагана е по повод на големи
сражения и битки.
През XIXв. в Ниневия е открита медна скулптурна глава на владетел с характерни семитски черти(по-различни от шумерския антропологичен тип). Главата се отличава с много точна изработка. Смята се че това е портрет на първия обединител на Двуречието Саргон Велики или Стари.
Многобройни цилиндрични ролкови печати от това време документират непрекъснатия интерес към животните и все по-голямата експресивност в тяхното пресъздаване.

източник-  http://art-bg.info

Няма коментари:

Публикуване на коментар