Древен Китай
 |
Чрез археологически изследвания е установено, че територията на Китай вече е била населена по времето на ранния палеолит. Именно в Китай са намерени едни от най-древните човешки останки заедно с примитивни каменни оръдия на труда. Благоприятните природни условия на източен Китай спомогнали за ранното появяване на земеделието в долината на река Хуанхе и нейните притоци — III хил. пр. н. е. По-късно тук възникнали държави, които заедно с Египет, Двуречието и Индия се явяват най- ранните в историята на човечеството огнища на културата и изкуството.
Културната история на Древен Китай обхваща дълъг период – около пет хилядолетия.
До ден днешен още няма единно мнение относно ходът на социално-икономическото развитие на древнокитайското общество. По мнението на някои изследователи, робовладелските отношения възникнали към II хил. пр. н. е., а в средата на I хил. преди н. е. се сменили с феодални. Друга част от изследователите причисляват целият древен период, включително Хан (III в. преди н. е. – III в. от н. е.), към рабовладелският строй. Във всеки случай, за историята на изкуството е важно да се отбележи, че въпреки появата на нови черти получаващи отчетливо развитие през периода Хан започвайки от средата на I хил. преди н. е., културата и изкуството на Китай остават все още тясно свързани с традициите на отминалия период.
Много важна особенност в културата на Китай се явява факта, че от древни времена, още от самото и възникване, тя се развива непрекъснато запазвайки много от древните културни центрове в продължение на векове. Това в значителна степен определя устойчивостта на традициите в Китайското изкуство.
Своеобразният художествен стил характерен за Китай се заражда много рано.
Независимо измененията в течение на следващите векове, някои от неговите характерни черти не са се променили чак до наши дни.
Културата на Древен Китай достига високо равнище. Още в древността учените на Китай са направили множество важни открития в областта на астрономията, математиката, медицината и много други науки.
През II хил. пр. н. е. в Китай вече е съществувала иероглифската писменост. По-късно били изобретени компасът, а след него и сеизмографът. В средата на I хил. пр. н. е. е бил съставен първият в света звезден каталог, който наброявал 800 небесни тела. До големи висоти достигнали литературата и изкуството. Достиженията им залегнали в основата на националната художествена традиция на Китай и изиграли голяма роля в развитието на изкуството при много други народи.
Най-голям разцвет на културата на Древен Китай достигнала в периода между Цин и Хан, когато за първи път се обединили раздробените древнокитайски царства в единна Китайска държава.
Най-древните паметници на изкуството на Китай датират от III хил. пр.н. е. — по време на първобитно-общинния строй. В днешно време по цялата територия на Китай са намерени много селища от времето на неолита. Наи-големите от тях са намерени на територията на съвременните провинции Кансу, Хенан, Шанси, Шенси, Дзянсу и Чжъцзян. Откритата тук неолитна култура, също наричана още култура на оцветената керамика, най-ярко се характеризира с керамиката от типа Яншао, наречена така на първоначалното място на разкопките, направени в 20-те г. на XX в. в провинцията Хенан. Археологическите изледвания провеждани особенно интензивно в днешно време открили при погребенията, а също така и на местата с древни жилища, много оръдия на труда и украсени съдове, даващи представа за най-високия етап в развитието на неолитната култура.
 |
Тези съдове имали най-разнообразна форма. Някои от тях имали тясни гърла и остри дъна, други наподобявали широки обли вази с късо гърло и две дръжки отстрани. Имало чаши разширяващи се нагоре, а също така и съдове напомнящи много на гръцките амфори. Съдовете били изпичани при висока температура, а украсите по тях били изпълнени на сив, кафяв или червеникъв фон с виолетова, червена, черна, жълта и бяла боя. В редки случаи целият фон бил покрит с черна боя, а само орнаментът оставал светъл. Срещащите се сред керамиката от периода Яншао кръгли съдове на три крачета (“ли”), както и някои други видове, съхранили своята форма и култово назначение в Китай в разстояние на много векове.
Към III хил. преди н. е. се отнася и така наречената Луншанска култура.
Тя е открита при разкопки на древни селища в провинциите Шандун, Шанси и Хенан. Тук били открити много керамични изделия, отличаващи се с високо качество на изпълнение. Тези черни гланцирани съдове без рисунки, били много тънки и крехки, поразяващи с разнообразието си от форми и изящество на пропорциите. Срещат се еднотипни със съдовете Яншао трикраки “ли” и “дин”, а също така различни чинии, паници, купи и др.
По-подробно е изучен следващия период, относящ се към II хил. пр. н. е., известен под названието Шан, или Ин.
Така се наричали племената, населявщи територията на Китай по долината на река Хуанхе на северо-изток от днешната провинция Хенан, а също така, по данни от последните археологически разкопки, тези племена са населявали също и източен и северо-западен Китай. През II хил. пр. н. е. продължила да се развива най-древната китайска религия, зачатки на която може да се проследят в културата Яншао. Тази религия обоготворявала природните явления и сили свързани със слънцето, луната, земята, планините и реките. Небето се е считало за върховно божество. Тези представи намирали отражение в развитата по това време иероглифска писменост, а също и в изобразителното изкуство. На духовете на природата се принасяли жертви и се устройвали молебени. Функциите на висш жрец принадлежали на самия “ван”. Огромно значение придобил също така култът на предците, във връзка с който бил разработен строг ритуал за погребенията. В могилата на мъртвия се слагали многочислени предмети, които е трябвало да го съпровождат и охраняват в неговия загдробен живот.
Разкопките в Аняне открили голямо количество гробници на хора от най-различни слоеве на обществото.
Външният вид и инвентарът в гробниците се различават в зависимост от класовата принадлежност на погребания индивид. В царските гробници били открити особено големи количества от различни битови предмети, бронзови и керамични изделия, мраморни скулптури и други. В могилите на хората с незнатен произход се намирали само глинени съдове и груби принадлежности.
 |
По стил те са много близки до скулптурите от същия период. Обаче формите и прецизността на изработка на съдовете се отличават с много голямо съвершенство и виртуозно техническо майсторство, свидетелстващо за вече зрели художествени традиции. Понякога рисунката на съдовете е толкова финна и сложна, че може да се разглежда само с лупа. Инвентарът от погребенията през периода Шан (Ин) характеризира зрелият етап от бронзовата епоха в Китай.
Преходният етап от каменните оръдия към бронза все още е неизвестен.
Удивителното майсторство и завършеност на всеки детайл на бронзовите изделия се достигали благодарение на съвършената за това време леярска техника. В Анян и Чженчжоу са намерени наскоро няколко леярски форми, позволявощи да се установи начинът на изготвяне на древните бронзови съдове.
Изработка на бронзови съдове…
Първоначално се е изготвял точен модел на съда от глина. След изпичане на модела се изготвяла от огнеупорна глина леярската форма, на която се отпечатвал обратен образ на рисунката. Наличието на изпъкнали шевове на бронзовите съдове ни доказва, че формата не е била монолитна, а се е състояла от отделни, точно обработени части, броят на които зависел от типа на съда. В сглобената и измазана отвън със сурова глина форма се изливал разтопеният в специални котли бронз, който запълвал пространството между двете стени на формата. След изстиване, формата се разтрошавала и повече не се употребявала. За нивото на леярското производство в периода Шан (Ин) може да се съди и по това, че някои съдове достигали тегло 600 – 650 кг, поради което бронзът бивал разтопяван в няколко котли едновременно.
Резба по камъни и кости…
В периода Шан (Ин) на достатъчно високо ниво била развита и техниката за резба по камъни и кости. От красивия полупрозрачен и необичайно твърд камък нефрит се оформяли ритуални предмети, предназначени за култови церемонии, и предмети за украса. По повърхността на камъка първоначално се нанасяла рисунката, по която с елмаз се издълбавала резбата или се пробивали отвори. Накрая нефритът се шлифовал с влажен пясък.
Като цяло паметниците на изкуството от периода Шан (Ин) свидетелстват за високо художествено майсторство и оформяне на своеобразен орнаментален стил. Те получили понататъшното си развитие в следващия период от историята на Китай, носещ названието Чжоу, по името на племето завоювало държавата Шан (Ин) в XII в. пр. н. е.
Периодът Чжоу…
Периодът Чжоу, обхващащ времето от XII до III в. пр. н. е., в икономическо и политическо отношение не е бил единен и на свой ред се разделя на ред исторически етапи, най – значителен от които е бил периодът Чунцю (722 – 481 г. пр. н. е.) и Чжанго (480 – 221 г. пр. н. е.). В началото на първото хилядолетие пр. н. е. в Китай окончателно се наложило древноизточното деспотство, и се образувало голямо и силно царство.
Начело на господстващата земевладелска аристокрация били царете, управляващи страната с помощта на многочислено чиновничество. Заедно с развитието на селското стопанство се усъвършенствало и занаятчийството. По това време съществували вече големи държавни занаятчийски работилници, където работели роби под наблюдението на особени чиновници. Силно нараснала и ролята на търговията. Изделията на занаятчийските работилници отивали на пазара, а също така се осъществявал обмен и между градовете.
Културата Чжоу е възприела и развила много от културата на Шан (Ин) — писменост, архитектурните похвати, религиозните представи. Паметниците на изкуството, относящи се към това време, едва сега се подлагат на сериозно изучаване на основата на най-новите археологични изследвания, проведени от китайските учени.
През периода Чжоу започнала да се разработва градската планировка, която в основата си продължавала да съществува в Китай и в следващите столетия, като претърпявала само малки изменения.
Чжоуският град бил обиколен от четириъгълна крепостна стена, страната на която достигала 9 ли (Ли = 576 м) дължина. В центъра на столичния град се намирал императорския дворец също обиколен със стена, на изток и на запад от който се располагали храмовите постройки за извършване на обряди в чест на земеделието. От юг на север и от запад на изток градът бил пресечен от 9 широки улици “с ширина от 9 колесници всяка”.
Дворцовите здания, както и в шанския период, се издигали на високи земни трамбовани платформи и имали широки покриви крепящи се на стълбове.
На такъв принцип била построена столицата на Чжоуската държава, намираща се на запад от съвременния Лоян. Ранният етап от развитието на културата на Чжоу до днес остава недостатъчно изучен, но има основания да се предполага, че в самото начало на периода Чжоу, художественните традиции не са претърпели големи промени.
В периода от IX до VIII в. пр. н. е. се появили забележими изменения във формата и външния вид на бронзовите съдовете.
В този период наред с големият ръст на леярското майсторство, се стабилизира и упростява формата на бронзовите съдове в сравнение с предишното производство. Някои от тях, започнали да се срещат все по-рядко, а други силно се видоизменили. Появили се ред съвършенно нови форми. Наред с разкошните култови съдове се изготвяли и по-евтини, направени от олово, каквито крайно рядко се срещали през периода Шан (Ин). Измененията в изкуството се появявали постепенно. Рисунките ставали по-малки и изпъкнали. Изображенията на животните, които в шанския период се отделяли на повърхността на съда като самостоятелен орнамент, сега получили по подчинен характер. Орнаментът, располагащ се на пояси, сега почти съвсем отсъстства, или запълва малка част от повърхността на съда. Почти е изчезнало изображението маска “таоте” и други фантастични мотиви, характерни за шанския символически орнамент. Изменил се е и характерът на надписите върху съдовете.
Шанските надписи обикновено са лаконични по съдържание и строги по стил на изпълнение. Сред чжоуските се срещат дългите надписи, доста различни по стил в зависимост от мястото на изготвяне на бронза. В надписите се говори, на кого и за какви заслуги се подарява съда, кой го е изготвил и понякога се съобщва и мястото на изготвяне.
В изобразителното изкуство на Китай през втората половина на I хил. пр. н. е. са станали много, и значителни промени.
В изкуството по-широк и разнообразен станал кръгът от сюжети и теми. Наред с абстрактната символика се създават реалистични изображения на хора и животни. Появявяват се нови видове изкуства, усложняват се и се обогатяват техниката и майсторството.
С понататъшното развитие на занаятчийството и търговията в градовете на различните царства възникнали многочислени работилници (керамически, бронзолеярни и др.), в които се изготвяли изделия предназначени за бита на местните управници и богати хора. Разкопките, започнати през 1950 г. от китайските археолози в провинциите Хенан, Хунан и други китайски области, обогатили знанието ни за културата и изкуството на Китай през периода Чжанго (480 – 221 г. пр. н. е.).
Живописта от ранния Чжоу е била условна и абстрактна.
Близо до град Чанша, в едно от погребенията е намерена най-древната от известните в Китай картини, нарисувани върху коприна. От нейното художествено ниво можем да заключим, че живопистта е съществувала и в по-ранните периоди, но съдейки по общия характер на изкуството от ранния Чжоу, е била много по-условна и абстрактна. Трябва да обърнем внимание на това, че поетът Цюй Юан в поемата си “Въпроси към небето” пита за съдържанието на видяните от него стенописи в древните дворци, смисълът на които му бил непонятен.
Древен пример на изображение на реален човек в китайското изкуство.
На картините от Чанша е изобразена жена в характерно за тази епоха облекло с широки увиснали надолу бродирани ръкави и развяваща се дълга пола. Лицето на жената е обърнато в профил. Тъмните и коси са украсени със драгоценности и ленти. Фигурата е изпълнена в графически маниер-съвършенно плоско, но независимо от тази условност, художникът живо предава характерът на движението и жеста. Тази картина представлява особен интерес, тъй като това е много древен пример на изображение на реален човек в китайското изкуство.
Фигурите на животните и хората в изкуството през периода Чжанго са изпълнени много реалистично.
От този период са намерени много дървени, глинени и бронзови средни по размер скулптури, изобразяващи животни, употребявани за жертвоприношения в чест на духовете на предците, а също така и много съдове във формата на различни зверове.
 |
Нейното строителство е започнало някъде между IV – III в. пр. н. е. Стената се е разполагала по северната граница на Китай. Предназначението и е било да защитава страната от външни набези, а също така да защитава полята от пустинния пясък. За начало на строителството на Китайската стена се счита северо-източната област на Китай. Това могъщо крепостно съоръжение е било построено по протежение на простиращите се на запад и на юг планински хребети.
В началото стената не е била едно цялостно съоръжение.
Строителството и се е провеждало на части, нерегулярно в отделните царства през периода Чжанго. Чак към средата на III в. пр. н. е., след обединението на страната, отделните части на стената били съединени в едно цяло. Първоначално нейната дължина е била приблизително 750 км; след различните достроявания, направени през вековете, тя е надвишила 3000 км.
Китайската стена се явява един от най-величествените древни архитектурни паметници. По непристъпните голи, стръмни и диви планински върхове, тя се издига, понякога почти отвесно, сливайки се в едно цяло с могъщата и сурова природа, продължавайки бескрайно далеко, като широка бяла лента, отделяща планините от равнините. По грандиозния си размах и монументалност това съоръжение може да бъде съпоставено единствено с египетските пирамиди.
Строителите на стената са се придържали към правилото да се строи единствено по продължение на труднопроходими планински хребети.
Затова често тя образува толкова остри завои, че разстоянието между два участъка от стената през образуваната клисура се равнява на 500 –700 м. При построяване на стената в различните места са използвани различни материали. Основно тя е построена от плътно трамбовани дървета или тръстики, засипани с пясък и измазани с глина. По късно стената е била облицована със светло сив камък.
Средната и височина е от 5 до 10 м, а средната ширина — от 5 до 8 м.
По върховете на стената са построени ред от зъбци с бойници и е проправен път, по който се придвижвали войсковите колони. На всеки 100 – 150 м по цялата дължина на стената се разполагат квадратни стражеви кули, където е живеела стражата и откъдето са се подавали светлинни сигнали при приближаване на неприятеля. Високите и масивни кули с назъбен връх имат малки прозорци, тежки ниски входни арки и вътрешни помещения. По цялото протежение на стената били направени проходи със стълби, позволяващии да се излезе на една от страните и.
Своето най-високо развитие архитектурата и изобразителните изкуства на Древен Китай достигнали през III в. пр. н. е. – III в. от н. е. (периодът през който господствали династиите Цин и Хан).
Тогава страната била обединена в голяма централизирана държава. Китай по това време представлявал могъща империя, в състава на която били включени независимите по-рано многочислени племена и държави. От периода Цин до наше време почти не са достигнали паметници на културата, но за ханското изкуство, напротив, може да се състави достатъчно цялостна представа.
Периодът Хан е време на блестящия разцвет на културата на Древен Китай. По това време особенно развитие получава монументалното изкуство — скулптурата и живописта.
В ханското изкуство ясно се вижда тенденцията към единство на стила, дължащо се на обединението на държавата и установяване на широко културно общуване в Китай.
Особенно разнообразни и красиви били градските постройки. Издигали се многоетажни сгради, с фасади украсени с гравирани корнизи, колони и пиластри, имащи декоративно значение.
Неодавна, при разкопки на изток от Пекин е намерен голям, превъзходно изпълнен глинен модел на сграда, около 2 м висок, даващ ясна представа за подобни градски съоръжения. Моделът изобразява богато декорирано пететажно здание с няколко покрива, балкони, многочислени врати и прозорци. Пред сградата е разположена порта с две средно високи правоъгълни кули, покрити с керемиди. По нагоре следват широки покриви и гравирани балкони, опиращи се на доу-гуни, облегчаващи конструкцията и създаващи плавни преходи в силуета на зданието. Етажите постепенно намаляват по площ към върха, и постройката завършва с покрив, който по своите си размери е съизмерим с покривите на кулите при портата. Моделът е оцветен в ярки цветове, което, както изглежда, е съотвало на цветовите съчетания на ханската архитектура.
Покривите на сградите и кулите, покрити с цветни цилиндрични керемиди, са основната декоративна част на зданието. Приповдигнати с доу-гуни високо над стените, те като че се реели над тях. Дългите полегати скатове с високите огънати краища създавали впечатление за безтегловност, особено осезаемо в архитектурата на кулите. В периода Хан все още не са се строили покриви с огънати краища, което е характерно за по-късните периоди.
Изобразителното изкуство от периода Хан значително се различава от предшестващите периоди, макар и да се опира в своето развитие на създадените по-рано традиции.
Характерът на ханското изкуство в много отношения се определял от потребностите на господстващата конфуцианска идеология, внасяща в него морализиращи назидателни идеи, служещи за утвърждаване на съществуващия държавен ред.
Заедно с това в изкуството се появили черти, отразяващи някои напредничави тенденции по това време. В скулптурата и в живописта все повече се проявява интерес към отразяване на явленията от реалния живот. Изобразяват се исторически събития, придворния бит и даже сцени от живота на обикновения човек.
 |
Развивайки тенденциите, възникнали в изкуството през V – III в. пр. н. е., ханските художници изработили несравнимо по-реалистичен метод за предаване на образа на човека и обкръжаващата го среда. Особеност на ханския реализъм се заключава в това, че новите черти в изкуството все още много силно били свързани с древната символика и религиозните представи. Реалните изображения на хора и животни често били изобразявани заедно с фантастични и причудливи образи на демони, дракони и различни духове.
Днес са ни известни достатъчно голямо количество хански релефи от погребения. Независимо от това, че те са открити в различни райони на страната, тях ги обединяват единните стилистични особености. По съдържание релефите от различните области също са близки един с друг. В тях се изобразяват същите пирове, ловни и митологични сцени и т. н. По художествените си качества едни от най-добрите релефи, наред с вече споменатите, се явяват гравираните каменни плочи от погребенията в провинция Сичуан, намерени при неотдавнашни разкопки. За разлика от релефите от Лян-ци, те са по-малко ограничени от официалните изисквания, и поради тази причина са по-жизнени и свободни.
Приложното изкуство от периода Хан, по форма и техника на изпълнение значително се различава от произведенията през предшестващия период.
Ханските бронзови съдове са много тънкостенни и почти са лишени от орнаменти. Голяма част от тях имат вече чисто утилитарно предназначение, във връзка с което се изменят и упростяват много форми. Като правило, релефната рисунка остава, само около дръжките, а останалата повърхност се украсява само с няколко декоративни изпъкнали ивици, преминаващи през средата на съда. Техниката на отливане става по разнообразна.
Често отделно се спояват детайли от съдовете, много от тях се изготвят вече с помощта на изковаване. Както и преди се прилага инкрустация и позлатяване. За това време е характерно изготвянето на големи глинени съдове, покрити със зелена и златисто-кафява глазура, по форма и орнаменти наподобяващи бронзовите.
Периодът Хан — това е време на блестящ разцвет на културата на Древен Китай. То е повлияло и върху други страни от Изтока — Япония, Корея, Индокитай, Монголия, които в течение на много векове са използвали културните достижения на Древен Китай.
източник- http://art-bg.info
Няма коментари:
Публикуване на коментар