История на Изкуството/ Древна Гърция. Класически период

Художествена култура на Древна Гърция. Класически период

 Към средата на V в. преди н. е. ранноклассическият стил постепенно започнал да се променя. Изкуството на Гърция започнало да навлиза в расцвета си. Навсякъде след персийските разрушения отново били построявани градове, издигали се храмове, обществени здания и светилища.
В Атина след 449 г. преди н. е. управлявал
Перикъл
Перикъл, високообразован човек, който обединил около себе си всички най-големи умове в Елада:
Анаксагор
 негови приятели били философът Анаксагор, художникът Поликлет и скулпторът Фидий.
Фидий
Да се построи наново атинския Акропол, чийто ансамбъл сега се счита за най-красивият, се паднало именно на Фидий.
Атинския Акропол бил построен на висока отвесна скала, издигаща се над града. В Акрополът били съсредоточени всички висши светини на атинците. При Перикъл той бил преосъзнат като уникален архитектурен комплекс. По замисъл на архитекта била построена великолепена входна галерия към светилището, оформена с йонически колони. От ляво на Пропилеите (парадните порти) било допряно зданието пинакотеки — картинна галерия, в която се намирали изображенията на главните герои на Атика, а до входа се намирали статуите на боговете-охранители: Хермес и Хеката — трителата, трилика богиня на нощтта и призраците. Отдясно, на самият край на скалата, бил приютен дребничкият, много изящен храм на Нике (Безкрилата). Гражданите се шегували, че богинята била наречена безкрила, за да не може да ги напусне. Храмът на Нике бил обграден с балюстрада— ограждение, състоящо се от невисоки релефни плочи със сцени от жертвоприношения.
Балюстрадата спечелила световна известност заради украсяващите я релефи. Сред тях се намира знаменитата “Нике, развързваща сандалите си” с нейното изключително ефирно облекло. Тези релефи били направени по-късно, тъй като Акрополът бил изграждан нясколко десетилетия.

Храмът Партенон, построен в средата на V в. преди н. е. от архитектите Иктин и Каликрат, станал един от най-прекрасните елински храмове. Огромен и могъщ, той стоял на възвишащ се участък  от гола сива скала. И все пак на човек, качващ се по стъпалата към храма, скалата му се струвала по-равна, а храмът по-достъпен и човечен. На фасадата имало по осем колони, а отстрани — седемнайсет. Храмът се възприемал нито като много удължен, нито като много къс. Той бил вathenes-parthenonъв висша степен хармоничен благодарение на обединяването в него на свойствата на двата ордера — дорическия и йоническия. Външните колони на  Партенона били в стила на дорическия ордер. Стените на храма били овенчани от непрекъснат ионически фриз. Ако отвън  Партенона бил украсен от сцени на жестоки сражения, в стила на които все още се усещал строгият стил, то вътрешният фриз изобразявал мирно събитие — тържествено шествие на атиняните на празника на Велики Панатенеи -празник в чест на богинята Атина, който се провеждал един път на четири години. Малък Панатенеи се провеждал ежегодно. По време на празнуването на Панатенеите – Великият и малките – превозвали с кораб новото одеяние за Атина – пеплос. Този  дар е бил знакът за нейното възкресение. В шествието участвали и знатни старци с клонки в ръце, и девойки в нови хитони и пеплоси, и музиканти, и жреци, и конници яхнали развълнувани коне. Релефът е с височина един метър и бил изсечен върху самото здание, но по хармоничност, съчетаване на формите и красота на ритъма той няма равен в световното изкуство.
Строгият стил плътно подхождал на портретния изглед на хората. В същото време бил създаден един от редките паметници – портрет на героя от гръцко-персийските войни Темистокъл (съхранил се като лошо копие). Впрочем, и героите на Мирон имат индивидуални, неповторими черти.
Фидий изравнява всичко особенно, пречещо на въплъщението на общото. Красивите овални лица придобиват идеални черти – с големи, подчертани от веждите очи, изразителна уста, висок, сливащо се с линията на носа чело – това, което е получило названието класически гръцки профил. Същият е стремежът за обобщаване на всички красиви черти в тялото: форми, притежаващи идеални пропорции, напълнени със сила и мощ, сливащи се в единен сложен организъм, зазвучават, като музика. Епохата на класиката, особенно през периода (450 – 400 г. преди н. е.), не е имала модели с дефекти — в човека всичко трябвало да бъде съвершенно.

Воинственият образ на Атина Фидий представил чрез друг материал  – бронз.Тази огромна статуя се издигала на акрополският площад. Става дума за знаменитата Атина – пътеводителката в битките, на която златният връх на копието и се виждало от моряците, приближаващи към Атика.
Ерехтейон бил достроен по-късно, около 410 г. преди н. е. Той неоднократно бил преместван в XX в. от н. е. На фона на грандиозния Партенон, изящният Ерехтейон с трите си различни галерии изглежда като  вълшебна играчка. Великото и малкото, архаичното и съвременното, грандиозното и интимното хармонично са се слели в Акрополът на Атина. Той и сега остава еталон за естественост, красота и благороден вкус.

Няма коментари:

Публикуване на коментар